Show Less
Restricted access

Gedächtnisraum Literatur – Gedächtnisraum Sprache: Europäische Dimensionen slavischer Geschichte und Kultur

Festschrift für Svetlana und Gerhard Ressel

Series:

Edited By Alexander Bierich, Thomas Bruns and Henrieke Stahl

Die Festschrift ist Herrn Professor Gerhard Ressel und seiner Ehefrau Dr. Svetlana Ressel-Jelisavčić zusammen gewidmet. Ihre menschliche Verbundenheit führte im wissenschaftlichen Bereich von Forschung und Lehre zu einer Vielzahl gemeinsam verfasster und veröffentlichter Beiträge im In- und Ausland und ebenso gemeinsam abgehaltener Lehrveranstaltungen. Sowohl in der Forschung als auch in der Lehre zeigten und zeigen sich dabei die Jubilare als Slavisten im besten Sinne des Wortes, haben sie in ihrer langjährigen Tätigkeit doch nicht nur verschiedene slavische Sprachen abgedeckt, sondern darüber hinaus in gleicher Weise die drei Säulen der Philologie, die Sprach-, Literatur- und Kulturwissenschaft.

An der Festschrift hat sich eine große Zahl von Freunden, ehemaligen SchülerInnen, MitarbeiterInnen und KollegInnen mit Beiträgen beteiligt, deren Bandbreite von einzelphilologischen, sprach- wie literaturwissenschaftlichen Aspekten der Slavistik bis hin zu übergreifenden, interdisziplinär ausgerichteten kultur- und geisteswissenschaftlichen Fragestellungen im gesamteuropäischen Kontext bestens geeignet ist, das vielschichtige Schaffen von Prof. em. Dr. Gerhard Ressel und Dr. Svetlana Ressel-Jelisavčić zu reflektieren.

Show Summary Details
Restricted access

"Хилендарският монах" на Димитър Талев – поглед върху идейното начало на българския ренесанс

"Хилендарският монах" на Димитър Талев –

поглед върху идейното начало на българския ренесанс

Extract

Марина Йорданова (Трир)

Едно от малко изследваните литературни произведения, посветени на Паисий, един монах, дръзнал да напише името си под своето съчинение, е историческо-психологическият роман на Димитър Талев "Хилендарският монах", в който се проследяват както историческо-обществени процеси на биографичното време на Хилендареца, така и психологическата картина на една епоха от българската история, чието задълбочено изследване може да бъде проследено и в бъдеще чрез проучването на автентични документи и пътеписи на европейци, оставили сведения за пътешествията си по Османската империя. Ако се предположи, че това е литературната биография на Паисий, то този роман може да бъде разгледан като пример за формата на възпитателния роман (Bildungsroman), получил голямо разпространение в немската литература особено по време на Просвещението.1

"Хилендарският монах" излиза от печат през 1962 година. Под ръкописа са поставени две дати: 14 март 1961 (датата на завършването) и 4 юли 1961 – датата на редактирането му.2 Попитан за историческите извори, които е ползвал за създаването на своето произведение, Талев твърди, че е черпил своето вдъхновение предимно от самата Паисиева "История". При това обаче премълчава един друг извор: най-вероятно е да е познавал книгата и ←525 | 526→на Йордан Иванов, откривателя на Паисиевия оригинал, публикувана през 1914 година, която най-вероятно също му е послужила като извор на идеи за пресъздаването на исторически вярна обстановка.3 "Моята идея за един роман за Паисий Хилендарски беше идея преди всичко за неговия образ и после за неговата епоха. [...] Писателят трябва да допълни и тук всичко, що е нужно, що липсва у читателя, да внесе повече яснота, да изпълни със съдържание ... разпокъсаните представи и знания, да превърн(е) в жив образ едно останало в паметта име..."4

Неоспорим е фактът, че Талев е един от най-ерудираните ни исторически литератори. Чрез точните си проучвания на епохата и на обществените нрави на българина през предвъзрожденската епоха той попълва чрез това произведение празнината между мита, реалността и сказанията за една от най-влиятелните български личности: йеромонах Паисий Хилендарски. Като се вземе под внимание това негово изказване, то би било интересно да се проследи литературното превъплъщение на исторически факти от реалната биография на Паисий в романа "Хилендарският монах". При това Талев пристъпва към изграждането на Паисиевия образ с респект и преклонение пред човешката страна на нашия Възрожденец, съблюдавайки се с историческите факти на епохата, които вероятно преди това добре е проучил. Придържайки се към фиксираните исторически факти за живота на Паисий, Талев интерпретира реални, възможно случили се събития като модификации на реалната история, принуждаващи човека на определено решение или действие. По този начин решенията на фигурите получават обоснование и обяснение. Така Талев представя Паисий като мъж от плът и кръв, който е принуден от съдбата си да изживее една жизнена метаморфоза: буйният свободолюбив и природно надарен младеж трябва да се превърне в онзи монах, който ще стане родоначалник на българските възрожденци. При това произходът на Паисий от Самоковската епархия дава на Талев допълнителна мотивация да подчертае значението на неговата Македония за духовното развитие на българското общество.

Един от ключовите доминиращи литературни елементи в това произведение е дуализмът, представен в най-различни форми и проявяващ се на всички нива в разказа: преминаването между физическия и духовния свят, честата употреба на черно и бяло като контрасти, на зрящи и незрящи (както физически, така и духовно), сън и действителност, спомен и настояще, болката от накърненото човешко достойнство и неосъществената любов, която ще остане в паметта както на мъжа Пенко, така и на монаха Паисий. Чрез развиването на този дуалистичен принцип Талев успява да изгради една перфектна композиция от човешки емоции, свързани с идеалите на отшелническия живот и да подчертае достоверността на описаните събития, за да манифестира неговото присъствие във всяко човешко същество, било то светлина или тъмнина.

Разделянето на повествованието на най-малко две нива у Талев цели от една страна представянето на историческата действителност с променящото се българско общество, а от друга узряването на личността Паисий, която трябва да отрази действителността с променящото се реално общество, обществени структури, народностни и етнически стълкновения.

За да обясни историята, Талев развива Паисиевите разсъждения като моно-диалози, стремящи се към един извисен морал, който се стреми да запази човешкото достойнство във всяка негова форма и проява. Въпреки че не са изрично формулирани, то тук са посочени европейските ренесансови идеи в узряването на Пенко–Паисий като проблеми на философско обмисляне и рефлектиране: човешкото достойнство, безсмъртието на душата, единството на истината. Като литераризира историята Талев цели преплитането точно на тези идеи на европейския ренесанс, за да мотивира появяването на личността Паисий като закономерно развитие за възникването на българското Възраждане.5 Историческите факти и хронологичното развитие на събитията се ориентират ←527 | 528→по времевата ос: родно място, време на обучение и професионално израстване, узряване на личността, раждането на "История славеноболгарская" и нейното разпространение.

За родно място на Панко Баанов/Паисий Хилендарски Талев избира Банско – едно градче, което вече започва да се замогва благодарение на разцвета на търговията с памук и на успешните занаятчии.6 Талев, въвежда героя си в повествованието като млад мъж в разцвета на своите сили, който помага на една ненадейно попаднала в буря вдовица с нейната дъщеря.7

Явно Талев изобщо не е целял един "обобщителен израз"8; той се стреми преди всичко към мотивацията на героя и неговото развитие, представяйки всички нюанси на духовните му брожения, съмнения и философски интерпретации. Описанието на фигурата – любим похват у Талев -, често се реализира чрез другите фигури като например чрез малката Кева, която с любопитство разглежда своя спасител: широко изпъкнало чело, смръщени вежди, тъмни очи, леко изгърбен нос, ходи гологлав въпреки че " беше вече цял мъж, и се опасваше не както всички млади банскалии с ален пояс, а с тъмночервен, почти черен."9 Към тези качества Талев добавя любовта към гората и планината като признак на генетичната привързаност към родното място. Пенко 'бие на очи', за разлика от брат си не се влече от търговия, а търси духовното. Своето 'прозрение' той ще изрази с любовта си към сляпата Сандра, предизвикала първо недоумение не само у семейството, което ще вземе мерки да го изпрати на учение в Рилския манастир с надеждата, там Пенко да забрави своето младежко увлечение, ←528 | 529→но и 'прозрението' на хаджи Вълчо, който ще разбере брат си много покъсно. Превръщането на младия Пенко Баанов в личност, която трябва да 'узрее' за своята житейска мисия, преминава през различни форми на личен катарзис, както физически, така и духовен.

Завръщането на по-големия брат, хаджи Вълчо от търговско пътуване до Немско обединява от една страна семейството (тук е третият брат, Лаврентий), от друга включва завръзката на трагичното развитие на събитията в подаръка, който Пенко получава от завърналия се от Лайпциг хаджи Вълчо: "два лъскави пищова с дълги цеви", поставени в кутия, "подплатена с черно кадифе"10.

You are not authenticated to view the full text of this chapter or article.

This site requires a subscription or purchase to access the full text of books or journals.

Do you have any questions? Contact us.

Or login to access all content.