Show Less

National, Regional and Minority Languages in Europe

Contributions to the Annual Conference 2009 of EFNIL in Dublin

Series:

Edited By Gerhard Stickel (EFNIL)

The European linguistic diversity goes far beyond the official national languages of the present 27 member states of the European Union. In every country several languages of smaller or larger groups of speakers are used besides the official language or the languages of the majority population. These languages are autochthonous languages that have been used for a long time in the individual country as well as allochthonous languages of different groups of migrants and their descendants. The sometimes complicated relations between national, regional and minority languages within various countries are discussed in this volume. Besides reports on several countries, the general sociolinguistic and legal conditions are dealt with in overview contributions. In addition, the Dublin Declaration on the relationship between official languages and regional and minority languages in Europe is presented in 24 languages.

Prices

Show Summary Details
Restricted access

d) The Dublin Declaration on the relationship between official languages and regional and minority languages in Europe 137

Extract

THE DUBLIN DECLARATION ON THE RELATIONSHIP BETWEEN OFFICIAL LANGUAGES AND REGIONAL AND MINORITY LANGUAGES IN EUROPE in 24 European languages The declaration presented here in 24 European languages takes into account all of EFNIL members' views and attitudes to the important issues put forth and synthesizes the different positions of all those who continued the discussion with the Executive Committee after the 7th EFNIL conference in Dublin 2009, during which the first draft of this Declaration was discussed. bg български fi suomi hu magyar cs čeština fr français mt Malti da dansk ga Gaeilge pl polski de Deutsch is íslensk pt português el ελληνικά it italiano ro română et eesti keel lv latviešu valoda sk slovenčina en English le Lëtzebuergesch sl slovenščina es español lt lietuvių kalba sv svenska The Dublin Declaration of EFNIL 139 bg Дъблинска декларация за отношенията между официалните езици и регионалните и малцинствени езици в Европа 1. В резултат на различни исторически, социални и политически фактори езиковата реалност в отделните европейски държави значително се различава. Членовете на ЕФНИЕ, в качеството си на национални или централни институции на страните-членки на ЕС, се ангажират да поддържат официалните си книжовни езици, чрез научни изследвания, езиково планиране, документиране и езикова политика. Освен това те имат и задължението да следят отблизо динамиката на езиковата употреба и езиковото разнообразие в страните си. 2. Термините “малцинствен език” и “регионален език” обикновено са натоварени с идеологическо значение, както и “национален език”, “официален език” и много други термини, които се използват за обозначаване на статута на един език (напр. местен, автохтонен, етнически, по-малко използван език, втори официален език, диалект, нетериториален език, доминиращ език). Употребата на такъв широк кръг от термини сама по себе си говори за сложността на отношенията както между отделните езици, така и между език и общество. ЕФНИЕ се стреми да допринася за повишаването на осведомеността по отношение на използването на тези термини и да съдейства за внимателната им употреба в официалните документите и в езиковата политика. 3. ЕФНИЕ приема всички езици, включително и малцинствените, за равни по отношение на културната значимост. Федерацията не прави разлика между автохтонни, имигрантски или малцинствени езици, що се отнася до свързаните с тях права за достъп до познание и езиково обучение. С оглед на това ЕФНИЕ подкрепя включването на колкото е възможно повече езици в учебните планове и призовава държавните органи да предприемат активни действия за включването на езиците на мигрантите в училищните програми и/или да предложат възможности за достъп до образование на тези езици, когато това е възможно. 4. Езиковите групи, които живеят извън своята “родна страна” или които нямат такава, следва да получат уверение (напр. чрез двустранни споразумения със съответните им “родни страни” или съобразени с тях нормативни актове по отношение на други групи), че държавата, на която са граждани, съблюдава и уважава техните езикови права. Подобни практики могат да допринесат за подобряването на международните отношения, обмена и търговията. 5. От гражданите формално се очаква да владеят определен език (обичайно наричан “национален” или “официален” език). Лицата, които желаят да получат гражданство, трябва да представят доказателство за знанията си на The Dublin Declaration of EFNIL 140 този език. В някои държави това изискване се отнася до един от няколкото официални езика. Това, обаче, не означава, че други автохтонни за съответната страна езици, които са част от нейното културно наследство, са по-малко значими. Бързото намаляване на броя на носителите на някои от тези езици в днешно време е сериозен повод за безпокойство. ЕФНИЕ призовава властите и широката общественост да признаят предимствата – когнитивни, социални, а също така политически и икономически – за националната общност на двуезичието или многоезичието на всички нейни членове. 6. Сложността на езиковата реалност в повечето европейски държави днес невинаги личи поради липсата на надеждни и актуални статистически данни. Като отчита условията на социално многообразие в Европа и необходимостта от социална сплотеност, ЕФНИЕ се ангажира да насърчава създаването на една многоезична гражданска общност и да работи съвместно с други Европейски организации за събирането и разпространението на достоверни данни и най-добри практики в тази област. The Dublin Declaration of EFNIL 141 cs Dublinská deklarace o vztahu mezi oficiálními a menšinovými jazyky v Evropě 1. Jakožto výsledek historických, sociálních a politických podmínek se jazyková realita z jedné evropské země do druhé značně liší. Členové EFNIL usilují jako národní či ústřední instituce členských států EU o podporu svých úředních, standardních jazyků v oblasti lingvistického výzkumu, plánování jejich statutu a korpusů a dokumentování i...

You are not authenticated to view the full text of this chapter or article.

This site requires a subscription or purchase to access the full text of books or journals.

Do you have any questions? Contact us.

Or login to access all content.