Bulgarian Studies and Contemporary Humanities - Bulgarische Studien und zeitgenössische Geisteswissenschaften - Българистиката и съвременните хуманитарни науки

Bulgarian Studies and Contemporary Humanities

Bulgarische Studien und zeitgenössische Geisteswissenschaften

Българистиката и съвременните хуманитарни науки

Studies on Language and Culture in Central and Eastern Europe

Edited by Christian Voß

Volume 49

Contents / СЪДЪРЖАНИЕ /Inhalt

1. УВОДНИ ДУМИ

2. EDITOR’S NOTE

3. GRUSSWORT

4. Георги Господинов: БЪЛГАРИСТИКАТА В ПОЛЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ХУМАНИТАРИСТИКА

5. Елка Трайкова: XXI ВЕК – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА

6. LINGUISTICS

7. Iliyana Krapova: BULGARIAN AS A EUROPEAN LANGUAGE

8. Iliyana Krapova, Roumyana Pancheva: THE ROLE OF BULGARIAN SYNTAX IN GENERATIVE LINGUISTIC THEORY

9. Tanya Ivanova-Sullivan: LINGUISTIC AND ECOLOGICAL ASPECTS IN THE ACQUISITION AND MAINTENANCE OF HERITAGE BULGARIAN IN THE UNITED STATES

10. Penka Stateva: ON THE NATURE OF THE PLURALITY INFERENCE

11. LITERARY STUDIES

12. Galin Tihanov: RE-IMAGINING THE RELEVANCE OF BULGARIAN LITERATURE

13. Гражина Шват-Гълъбова: БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ КАТО АФЕКТ. ОПИТИ ЗА РАВНОСМЕТКИ И ЗА ПЕРСПЕКТИВИ

14. Henrike Schmidt: JULIA KRISTEVAS INTERTEXTUALITÄTEN. EIN BEITRAG ZU EINER GLOBALEN BULGARISTIK. ODER: DIE BULGARISTIK IN DEN „WINDEN DER WELTKULTUR“

15. TRANSLATION AND CULTURAL TRANSFER

16. Любка Липчева-Пранджева: ПРЕВОД И ЛИТЕРАТУРА – (А)СИМЕТРИИ НА КУЛТУРНИТЕ ДИАЛОЗИ. БЪЛГАРСКИ СЮЖЕТИ

17. Mihaela P. Harper: MAKING BULGARIAN LITERATURE (AS) WORLD LITERATURE

18. Магдалена Питлак: МЯСТОТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЛЕ В ПОЛША – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ

19. Alexander Sitzmann: KLEINE SPRACHE, KLEINE LITERATUR?

20. HISTORY AND MEDIEVAL STUDIES

21. Diana Mishkova: BULGARIAN HISTORY-WRITING IN A REGIONAL CONTEXT: LEGACIES AND INROADS

22. Димо Чешмеджиев: СЛАВЯНСКИТЕ АЗБУКИ – QUESTIO DIABOLICA НА СЛАВИСТИКАТА

23. Adelina Angusheva: DISAPPEARING KNOWLEDGE AND TRANSFORMING PRACTICES: MEDIEVAL BULGARIAN LITERATURE FROM BEIJING TO COLUMBUS

24. “SMALL LANGUAGES” AND ARTIFICIAL INTELLIGENCE

25. Achim Rabus: SMALL (AND NOT-SO-SMALL) SLAVIC LANGUAGES AND AI: CURRENT DEVELOPMENTS AND FUTURE DIRECTIONS

26. Ludmil Duridanov: BRAVE NEW WORLD OF AI ASSISTED HUMANITIES

27. Vladimir Neumann: ARTIFICIAL INTELLIGENCE FROM A LIBRARIAN’S PERSPECTIVE: PROJECTS AND RESOURCES FOR BULGARIAN AND SLAVIC STUDIES AT THE BERLIN STATE LIBRARY

28. Тzvetomira Venkova: ARTIFICIAL INTELLIGENCE CLASSIFYING BULGARIAN GENERATIVE PAPERS

29. CHRISTIAN VOẞ IM GESPRÄCH MIT GEORGI GOSPODINOV (GEDOLMETSCHT VON MILAN RADEV): WENIGER ERINNERUNG – MEHR VERGANGENHEIT? SCHREIBEN GEGEN DAS DEFIZIT AN ZUKUNFT

УВОДНИ ДУМИ

Настоящият сборник публикува докладите и представя резултатите от работата на Международната конференция „Българистиката в полето на съвременната хуманитаристика“, състояла се на 27 и 28 октомври през 2024 г. в град Берлин.

Конференцията е част от работната програма на екипа на Пловдивския университет към Националната програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Тя беше осъществена пo егидата на тогавашния министър на културата на България Найден Тодоров, със специалната организационна и финансова подкрепа на Българския културен институт в Берлин. Домакини на научния форум през първия ден бяха Българският културен институт, а през втория – Институтът по славистика и унгарология на Хумболтовия университет. Конференцията, която събра в обща научна дискусия 22 учени от 10 академични центъра в 7 различни държави (Австрия, България, Италия, Германия, Полша, САЩ, Хърватска), приключи в препълнената Сенатска зала на Хумболтовия университет със среща разговор с писателя Г. Господинов.

Настоящият сборник се стреми да съхрани изцяло не само работната програма, но и духа на осъществения научен диалог. Концепцията за конструиране на научната проблематика на форума съвсем преднамерено следваше класическия модел за „вътрешна архитектура“ на славистиката на един от създателите ѝ – Ватрослав Ягич (езикознание, литературознание, историография и фолклор). Поместена не само в методологическата комплексност на днешната хуманитаристика, но и поставена в динамиката на новосъздаващото се изследователско поле, в което изкуственият интелект е несъмнен – желан и нежелан – активен съучастник, тази структурираност на научния диалог позволяваше интензивно аналитично вглеждане и в традициите, и в перспективите на академичната българистика. Организацията на работата в отделните секции (от поканените участници през уводните доклади до модерирането на дискусиите след всеки доклад) са дело на следните учени: Ил. Кръпова, Г. Тиханов, Л. Липчева, Кр. Фос.

Като съставители на този сборник решихме да запазим триезичието на конферентния диалог: български, немски, английски. Убедени сме, че при днешната комуникационна свобода/лекота на езиковия трансфер пред любопитството и волята за четене не стоят реални прегради. Благодарим на Джулиана Клайн за редакторската ѝ работа по текста.

Л. Липчева, Кр. Фос

Editor’s Note

This volume comprises a collection of papers, presenting the results of the International Conference Bulgarian Studies in the Field of Contemporary Humanities, held on October 27–28, 2024 in Berlin.

The conference was part of the working program of the Plovdiv University team under the National Scientific Programm Development and Promotion of Bulgarian Studies Abroad. It was held under the auspices of the then Minister of Culture of Bulgaria, Nayden Todorov, with the special organizational and financial support of the Bulgarian Cultural Institute in Berlin. The scientific forum was hosted by the Bulgarian Cultural Institute on the first day, and the Institute of Slavic and Hungarian Studies at Humboldt University on the second day. The scientific discussion brought together 22 scholars from 10 academic centers in 7 different countries (Austria, Bulgaria, Italy, Germany, Poland, USA, Croatia) and culminated in the fully packed Senate Hall of Humboldt University with a podium discussion with the writer G. Gospodinov.

The present volume seeks to preserve not only the content of the working program as a whole but also the spirit of the scientific dialogue that took place. The overall concept for structuring the scientific issues addressed by the forum intentionally follows the classical model of the 'internal architecture' of Slavic studies proposed by one of the pioneers in that field, Vatroslav Jagić – linguistics, literary studies, historiography, and folklore. Embedded not only in the methodological complexity of today’s humanities but also positioned in the dynamics of the newly emerging research field, in which Artificial Intelligence is an undeniably active – both wanted and unwanted – participant, this concept of structuring the scientific dialogue allows for an intensive analytical scrutiny into both the traditions and the prospects of academic Bulgarian studies. The organization of work in the conference sections (from the invited participants, through the introductory reports, to the moderation of discussions after each report) was carried out by the following scholars: Iliana Krapova, Galin Tihanov, Lyubka Lipcheva, and Christian Voß.

As editors of this collection, we have decided to maintain the trilingualism of the conference dialogue: Bulgarian, German, English. It is our deep conviction that in an age of boundless communication and effortless linguistic exchange, no true barriers stand in the way of curiosity and the will to read. We would like to thank Juliana Klein for the editing work.

L. Lipcheva and C. Voß

Grusswort

Der vorliegende Sammelband veröffentlicht die Beiträge und Resultate der internationalen Konferenz „Die Bulgaristik im Feld der modernen Geisteswissenschaften“, die vom 27. bis 28. Oktober 2024 in Berlin stattgefunden hat.

Die Konferenz ist Teil des Arbeitsprogramms des Teams der Plovdiver Universität im nationalen Programm „Entwicklung und Festigung der Bulgaristik im Ausland“. Realisiert wurde sie unter der Ägide des damaligen bulgarischen Kultusministers Najden Todorov und mit besonderer logistischer und finanzieller Unterstützung des Bulgarischen Kulturinstituts in Berlin.

Am ersten Konferenztag war das Bulgarische Kulturinstitut Gastgeber der Konferenz, am zweiten Tag dann das Institut für Slawistik und Hungarologie der Humboldt-Universität zu Berlin. Die Konferenz hat 22 Wissenschaftler:innen aus zehn akademischen Zentren in sieben Staaten (Österreich, Bulgarien, Italien, Deutschland, Polen, Kroatien und USA) ins Gespräch gebracht und wurde mit einer Podiumsdiskussion mit dem Schriftsteller Georgi Gospodinov im überfüllten Senatssaal der HU Berlin beendet.

Dieser Sammelband versucht, nicht nur das Konferenzprogramm als Ganzes abzubilden, sondern auch den Geist des umgesetzten wissenschaftlichen Dialogs. Denn das Tagungskonzept folgte sehr bewußt dem klassischen Modell der „inneren Architektur“ der Slawistik von einem ihrer Gründungsväter, Vatroslav Jagić (Sprachwissenschaft – Literaturwissenschaft – Geschichtsschreibung und Folklore).

So positioniert der Band sich in der methodologischen Komplexität der heutigen Geisteswissenschaften und zugleich in der Dynamik eines sich aktuell konstituierenden Forschungsfeldes, in dem die Künstliche Intelligenz zweifellos (gewünschter oder unerwünschter) aktiver Teilnehmer ist. Diese Doppelstrukturierung des wissenschaftlichen Dialogs hat eine vertiefte Analyse sowohl der Traditionen als auch der Zukunftsperspektiven der akademischen Bulgarien-Forschung ermöglicht. Die Organisation der Sektionen (Einladung der Referent:innen, Anmoderation und Diskussionsleitung) haben Il. Krăpova, G. Tihanov, L. Lipčeva und Chr. Voß übernommen.

Als Herausgeberteam haben wir uns dazu entschlossen, die Dreisprachigkeit des Konferenzdialogs beizubehalten: Bulgarisch, Deutsch, Englisch. Wir sind überzeugt, dass wir angesichts des technisch erleichteren Sprachtransfers heutzutage der bulgaristischen Neugier und Leselust keine allzu großen Hindernisse aufbauen. Wir danken Juliana Klein für das Lektorat.

Ljubka Lipčeva, Christian Voß

Георги Господинов, чл.-кореспондент на БАН в отделение „Изкуство и изкуствознание“

Институт за литература към Българска академия на науките

Българистиката в полето на съвременната хуманитаристика

Скъпи колеги и приятели,

Сега трябва да се разделя за кратко на две и да кажа, че ще говоря тук от катедрата на своя опит и своята несигурност (понякога българска, понякога глобална) веднъж като български писател и в същото време като литературен историк от Института за литература (оттук и обръщението „колеги“). Предполагам, че съм поканен по-скоро в първото си качество, макар че второто също е част от мен. И след това уточнение да кажа леко скандализиращо, че аз поне не откривам съдбоносна разлика между двете.